Etropole.info

Новини за Етрополе

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size
Начало Етрополски творци Кристиян Григоров Да сбъднеш три мечти за шест дни

Да сбъднеш три мечти за шест дни

Не на всеки  се отдава такава златна възможност, но ето, че аз имах този шанс и не пропуснах да се възползвам от него, за което безкрайно се радвам.

 

Всичко започна рано сутринта на 10 май.  Ние, двадесет и четиримата ученици, които щяхме да потеглим за Страсбург, сложихме по два-три залъка в уста, поизмихме се, облякохме се и се запътихме към уреченото за тръгване място.  Не след дълго автобусът, предвиден за нас, пристигна, а родителите ни получиха възможност за последна прощална целувка или заръка.  И малко преди пет всички се качихме в голямото превозно средство, което ни понесе напред, плавно и леко. 

Дълго се бяхме готвили за това пътуване, но чак сега осъзнавахме голямата му значение.  Щяхме да посетим Европейския парламент, където наравно с ученици от останалите държави - членки на Европейския Съюз, щяхме да представим своите становища и възгледи как трябва да изглежда нова Европа. С много очаквания за положителни емоции  се разделихме със семействата си, с домовете, с родния град и родната страна. Но не за дълго.

Така започна първият ден от нашето пътуване. Може би някои все още не се бяха събудили напълно от сън, та се наложи да си доспиват по пътя, но приятната музика и доброто настроение, които шофьорите ни внасяха постигнаха необходимия резултат. За ведрата атмосфера допринесе и нашият екскурзовод, който не пропусна да спомене всяка подробност от историята, географията и природните дадености на всяко от местата, през което минавахме, както и културата, традициите и нравите на народите, които живееха по същите тези места. Всичко, с което той ни запознаваше  за мен беше интересно и аз го слушах с вълнение, което, струва ми се, беше дори по-силно от това на всеки от останалите ученици в нашата делегация.

Минахме сръбската, а след това и унгарската граница и спряхме в Будапеща. Там към нас се присъедини още един местен екскурзовод, който подробно и вълнуващо разказа за забележителностите на унгарската столица и за нейните жители.  За мен и за още няколко от учениците, денят завърши с разходка с корабче по Дунава. Това беше наистина голямо изживяване.  Малкият плавателен съд, носещ се леко напред в спокойните води на реката и монотонният глас на екскурзоводите ме унесоха в мечти и една приятна и сладостна тръпка заля тялото ми за повече от половин час. Любителският фотоапарат на майка ми, която беше плътно до мен през цялото време, не пропусна нито една подробност от прекрасните пейзажи, които се разкриваха пред нас. Сигурен съм, че госпожа директорката и двете преподавателки, които бяха заедно с нас, също останаха доволни от това кратко, но приятно плаване.

През следващите два дни посетихме две впечатляващи места. Това бяха Виена и Залцбург. С невероятната архитектура, история и култура тези два големи  града ни накараха едновременно да се върнем в миналото и да погледнем към бъдещето.  Правеше впечатление чистотата по улиците и уреденото движение по пътищата, което в нашата мила родна страна трудно се постига.  Във Виена не пропуснахме да опитаме немски щрудел и да се снимаме до многобройните замъци и катедрали в централния пръстен на колосалната столица. В Залцбург посетихме не по-малко впечатляващи места като манастира Свети Петър, гроба, където е погребан великият Моцарт и неговото семейство. Много бях чел за този гений в музиката и неговия живот и се радвах, че и аз посещавам тези места, които и той е посещавал, че и аз, макар и не на карета, а в удобен автобус, пропътувах разстоянието от Виена до Залцбург, което на него често му се е налагало да прави, но с тази разлика, че на него му е отнемало дни, а на нас часове. 

На третия ден вечерта пристигнахме в Страсбург, в очакване на следващата сутрин, в която щяхме да осъществим нашето основно намерение, а именно да влезем в сградата на Европейския парламент. Ние като българи и етрополци нямахме самочувствието, че ще сме най-добре представилите се, но бяхме положили старания повече от необходимото и резултатите дойдоха на следващия ден. 

Дълго ще помня този фатален петък тринадесети май, в който се събудих и си казах: „Е, време е да осъществя една от най-големите си мечти”.  След приятната закуска, с която се подкрепихме, нашата делегация потегли към зданието, в което се решаваха въпросите за бъдещето както на България, така и на цяла Европа. Разбира се, малко ми пречеше това, че не владея добре чужди езици и че съм човек с увреждания, но нито едно от тези две обстоятелства не се превърна в сериозен проблем за мен. В групата, в която бях ми помагаха много и даже си мисля, че тя беше една от най-добре представилите се през този ден. Въпреки, че бях с инвалидна количка, навсякъде ме приемаха като равен и по нищо неразличаващ се от останалите. Такова отношение у нас  никой от хората в неравностойно положение не е свикнал да има.

 И така, влязохме в сградата на Европейския парламент - голяма и просторна, пълна с малки и големи зали, претъпкана с ученици, с  хора от различни националности, външен вид и говорими езици. След като хапнахме и там, всяка държава се представи накратко и всеки зададе въпросите, които го интересуват. Един от тях засягаше и мен като човек с увреждане, който е част от делегацията.  Направи ми впечатление, че хората, ангажирани да отговарят на запитванията ни, ни похвалиха, че сме задали въпроси от изключително значение. След това през целия ден имаше дискусии, в които ние отново показвахме внимание и интерес и най-важното – гледна точка, становище. Така този ден се сбъдна една от моите мечти, а именно да вляза в пленарната зала на парламента на Европа. И понеже той се намира в Страсбург, следователно във Франция, аз осъществих и  друга своя мечта – да посетя тази държава. Третото ми желание бе свързано с това, че всеки, докато е бил  горе-долу на моите години е преживял някакво интересно пътуване заедно със свои съученици и приятели от училище. Е, вече и аз ще имам за какво да си спомням, когато порасна още повече, и то не за какво да е, а за обиколка на половин Европа и посещаване на такова иначе недостижимо място. Това е съчетаване на полезното с приятното, макар, че и в двете неща има и от двата елемента.

След дългия и уморителен ден, изпълнен с интересни преживявания, нови запознанства и приятни мигове, привечер учениците привършиха дискусиите и дойде време да си тръгваме. В автобуса разбрахме, че преподавателите и директора на училището ни са следили внимателно какво се случва при нас, въпреки, че  бяха на друго място, и са се вълнували, слушайки нашите въпроси, изказвания и т. н. Те споделиха, че по-доволни не може и да бъдат и аз също се почувствах удовлетворен от думите им и от факта, че лично съм допринесъл, макар и само с присъствието си, за нашето добро представяне.

Въпреки умората ние не отидохме веднага да почиваме в хотела, а се поразходихме и разгледахме града. Особено интересна беше неговата старинна част, която удивяваше със своят запазен вид. Така завърши и четвъртият ден от нашето пътуване. Предстоеше да се върнем. За съжаление нямахме много време да разгледаме по-подробно останалите градове, през които минавахме като Мюнхен, Любляна, Загреб, Белград, Ниш и други. Но, както отбеляза нашият екскурзовод, това ще се случи следващия път.

В последния ден от пътуването, неделя, 15 май, късно вечерта вече бях вкъщи и прехвърлях наум преживяното. Разбира се, на много малко хора им се отдава възможност да станат евродепутати, но ако това се случи на някой от нашата делегация, дори да не е на мен, аз бих се радвал от сърце и често бих му припомнял първото ни посещение на Европейския парламент.

Остава да кажа само едно: трябва да сме благодарни на всички, които ни помогнаха да осъществим това пътуване до Страсбург и да ги уверим, че си е струвало всичко, че не е било напразно. Не говоря само от свое име, а и от името на всички, с които бях, защото съм убеден, че няма сред тях човек, който да не мисли така.

 

Автор: Кристиян Григоров

Посещения: 1205
Коментара (0)add comment

Напиши коментар
Тази тема е заключена. Не може да пуснете коментар.

busy