Etropole.info

Новини за Етрополе

  • Increase font size
  • Default font size
  • Decrease font size
Начало Полезно За вашето здраве Как да ограничим риска за здравето на хората, изложени на отрицателното влияние на атмосферните замъ

Как да ограничим риска за здравето на хората, изложени на отрицателното влияние на атмосферните замъ

Обичайно нивата на мониторираните замърсители на атмосферния въздух са в границите на регламентираните за всеки един от тях законодателни норми, посочени в съответните документи на МОСВ и МЗ.


В случаите на влошено качеството на атмосферния въздух /КАВ/ в конкретен район общинските власти разработват програми за преодоляване на проблема във възможно най-кратки срокове, съобразени с препоръките за оптимално бързи и координирани ответни действия, в случай на заплаха за общественото здраве.
Индивидуалната експозиция на човешкия организъм би могла да се намали чрез:

- Административни, технически, организационни и координационни дейности, предприемани от съответните институции за ограничаване емисиите на атмосферни замърсители, настъпили в резултат на евентуална кризисна ситуация от различен порядък;
-  Информационни мерки и научно-обосновани здравно-образователни практики, целящи подходящи поведенчески реакции за справяне от страна на експонираното население.

Информирането на обществеността се извършва по показатели, определени в нормативните документи. Компетентните органи по чл. 19 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, а именно МОСВ и неговите регионални структури, се задължават да предоставят на населението необходимата информация в срок - чрез национални или местни обществени медии и средства за масова комуникация
Информацията е съгласувана между МОСВ и МЗ и задължително посочва чувствителните групи от населението, изложени на повишен здравен риск от конкретното замърсяване.

Като масивно атмосферно замърсяване, биха могли да се дефинират епизодите, при които нивата на замърсителите достигнат или превишават регламентираните със законодателните наредби алармени прагове. В тези случаи следва да се предприемат цитираните по-долу мерки, които целят, чрез подходящо поведение да се минимизира потенциалния здравен риск и за най -чувствителните групи от населението, а именно:

-  Да се избягва напрегната физическа дейност на открито. Ако е наложителна, се препоръчва да се извършва рано сутрин или късно вечер, ако контролните органи са предупредили за по-слабо замърсяване на въздуха. Определени замърсители (озон) добиват много високи стойности през обедните и следобедните часове;

- Да се отменят физкултурни занимания, като бягане, футбол, баскетбол или друг спорт на открито и да се заменят със занимания без състезателен характер или такива в закрити помещения;


-  Да продължи престоят вътре в помещенията до преминаване на епизода на интензивно атмосферно замърсяване, като се затварят плътно прозорците на стаите;

- Да не се пуши и да се избягват помещения, в които пушенето е разрешено;

-  Да се избягват райони с интензивен трафик, където отпадните газове от транспорта са масивни;


-   Да се избягват контакти с хора с респираторни инфекции;


-  Да се избягва допълнителна експозиция (професионална или битова) на други дразнещи вещества;


-  Да се ограничават дейности, допълнително замърсяващи въздуха, като готвене, чистене, упражняване на неподходящо хоби;


- Болни с исхемична болест на сърцето следва да избягват физически натоварвания на открито в дни с алармени стойности на атмосферните замърсители поради риск от остра миокардна исхемия или инфаркт на миокарда;


-  Лицата с бронхиална астма следва да се съобразяват с прогнозата– ако тя е за влошаване на замърсяването на въздуха или за продължителен епизод на масивно замърсяване, най-добре е временно да се напусне районът;


-  Лицата с бронхиална астма съвместно с личния си лекар следва да съставят специален режим и схема за медикаментозна терапия и оценка на здравното състояние при епизоди на масивно атмосферно замърсяване.

Конкретни лечебни препарати за лечение на белодробни и сърдечносъдови заболявания, свързани със замърсяването на въздуха, не съществуват.
Потенциалният риск за здравето на експонираното на атмосферни замърсители население зависи от следните фактори:
- нивото на замърсяване, обема въздух, който преминава през белите дробове за определено време, общото здравословно състояние на организма.

Децата са най-ранимата популационна група, за която е доказано, че рискът от възникване на свързана с атмосферното замърсяване дихателна патология в детството е от два до четири пъти по-голям от този при възрастните, поради анатомична и функционална незрялост на дихателната система. Характерно за  кърмаческата и детска възраст е - все още несъвършената обща и местна защита и повишена чувствителност към токсични нокси. Освен това, малките деца са особено уязвими от влиянието на атмосферните замърсители, поради по - учестеното дишане и повишената белодробна вентилация, вследствие на което те вдишват по-високи концентрации при еднаква експозиция с възрастните.

Наблюдава се вариабилност в нивата на атмосферните замърсители. Нивата на атмосферните замърсители варират в зависимост от сезоните. През зимата концентрациите на CO в някои райони могат да са по-високи, защото студеното време затруднява ефективното функциониране на катализаторните системи на моторните превозни средства. През лятото, поради по-високите атмосферни температури и продължителното слънцегреене, озонът е в по-високи концентрации, отколкото през зимните месеци. Замърсяването с прах може да превишава нормите по всяко време на годината.

За някои атмосферни замърсители е характерна и денонощна вариабилност в концентрациите. Например, пиковите нива на озона се измерват обикновено в следобедните часове, докато нивата на CO обичайно са по-високи в сутрешните и вечерните часове на деня. Замърсяването с прах не показва денонощна вариабилност.

Праховите частици (аерозоли) са основният и най-масов атмосферен замърсител, главен компонент при формирането на “замъгленост” и/или смог. Те са сериозен проблем за качеството на атмосферния въздух в много райони, което създава потенциален риск за здравето на експонираното на повишени нива на атмосферен прах население. Самото наименование подсказва, че праховите аерозоли са съставени от твърди частици, малки водни капчици и допълнително адсорбирани на повърхността им други химически субстанции (органични съединения, метали, алергени под формата на фрагменти от полени, плесени и/или спори). Здравните ефекти, провокирани от праха, зависят от размерите, от химическия състав на твърдите частици, от адсорбираните на повърхността им други химични съединения и от участъка на респираторната система, в който те се отлагат. Праховите аерозоли се емитират директно при редица естествено протичащи природни процеси и разнообразни антропогенни дейности или се формират вторично като продукт на химически трансформации в атмосферата. Грубите частици, над 10 микрона в диаметър, обикновено достигат само до горните отдели на дихателната система и провокират оплаквания предимно от дразнене на очите, носа и гърлото. Частиците с размери между 10 и 2,5 микрона достигат до белите дробове. Най-малките, т.нар “фини прахови частици” с размери под 2,5 микрона в диаметър, емитирани при всички процеси, свързани с горене, след инхалиране достигат до алвеолите, откъдето попадат в кръвообращението, а чрез него до всички органи и системи в човешкия организъм. Затова чувствителността към  действието на праховите частици е индивидуална.
- индивидите със съществуващи заболявания на дихателната система (астма, хронични обструктивни заболявания на дихателната система), при които зачестяват оплакванията от кашлица, задух, отделяне на храчки, дискомфорт в областта на гръдния кош;
- индивидите със съществуващи заболявания на сърдечно - съдовата система (ИБС, артериална хипертония), при които зачестяват оплакванията от болки в гръдния кош, сърцебиене, затруднено дишане, отпадналост;
- възрастните хора (които биха могли да имат недиагностицирани заболявания на цитираните по-горе органи и системи);
- децата (които все още имат незавършена във функционално отношение респираторна система и прекарват много време на открито).

Как да редуцираме индивидуалната си експозиция на прахови аерозоли?

Да се отложи физическата работа на открито за периоди, когато замърсяването с прах е в границите на регламентираните допустими нива;
    Да се намали времето, прекарвано навън, в периодите с повишени концентрации  на атмосферен прах (измерени като фини прахови частици или общ суспендиран прах);
Когато престоят на открито през периодите с повишени нива на прах е неизбежен, са препоръчителни дейности, свързани с по-леко физическо натоварване (например ходене вместо тичане).

Какви вредни ефекти предизвикват инхалираните прахови частици?

Продължителната експозиция (години) се свързва с:

 понижена функция на дихателната система; развитие на хроничен бронхит;  намалена средна продължителност на живота.
По-кратката експозиция (часове до дни) се проявява чрез:
усложняване протичането на съществуващи сърдечносъдови заболявания, усложняване протичането на съществуващи хронични дихателни заболявания, включително астма;повишиване възприемчивостта на организма към респираторни инфекции.
Инхалираните прахови частици повишават вероятността от:
белодробен рак, преждевременно раждане или възможна преждевременна смърт на плода,проблеми в развитието на плода (ниско тегло при раждането) и/или забавено функционално развитие на дихателната система, повишаване броя на хоспитализираните болни; увеличаване посещенията на пациентите в центровете за спешна медицинска помощ; повишаване броя на посещенията при личния лекар; повишаване употребата на медикаменти.

Как да съдействаме за редуциране на емисиите от атмосфирин прах?
Чрез ежедневни дейности, свързани с транспорта -поддържане на транспортните средства в техническа изправност, по-често използване на обществен транспорт и негови алтернативи, вместо личните МПС.

Чрез ежедневни дейности, свързани с бита - пестене на електроенергия, разумно използване на сигурни и алтернативни енергийни източници, оптимизиране и повсемество въвеждане на разделно сметосъбиране с прилагане на ефективни иновативни системи за третиране на различните видове битови, опасни и болнични отпадъци.


Източник: РЗИ – Софийска област

Посещения: 1291
Коментара (0)add comment

Напиши коментар
Тази тема е заключена. Не може да пуснете коментар.

busy